Тази сватба ще остане като малка частица в сърцето ми.
И знаете ли защо?
Защото всеки смях, всяка сълза, всяка изказана дума, всеки детски глас и всеки поглед минаваше през сърцето ми и го караше да тупти все по-силно.
Това беше сватба приказка.
Представяте ли си? Гостите бяха от 22 различни точки на света. Просто…УАУ.
Алекс и Мартин бяха в пика на красивите емоции. Това беше денят, в който за пореден път си обещаха да се избират. Но днес беше малко по-специално. Малко по-лично. Малко повече по техния си начин.
С целувки.
С прегръдки.
Със смях.
С усмивки.
С думи.
С жестове.
С погледи.
С допир.
А гостите...
Те не снимаха момента.
Те живееха в него.
Усмихваха се.
Плакаха.
Ръкопляскаха.
Обичаха.
Музиката стана по-силна.
Започнаха танците.
Песните, се пееха с пълен глас.
Смехът, се чуваше отвсякъде.
И онези малки моменти, които не можеш да обясниш, а само да почувстваш.
А някъде там, в края на вечерта, когато прегърнах Алекс и Мартин и им благодарих, че ми се довериха…. осъзнах нещо.
Вече сме приятели.
И знам, че това няма да е последната ни среща.
22 точки по света. Един ден. Една любов, която събра всички.